Дървета черни
с дълги пръсти.
Замръзнало в корите им сърце.
Дървета с тъмни, гниещи ръце
протягат се
и все
не се
докосват.
Не искат обич
и не подаряват те.
Дере се вятър.
Гръм.

Порои.

Трещи.

Крещи.

Ломи и преобръща.

Дървета черни се извиват и прегръщат,

не страдали до днес за друг.

Дървета във борба.

Горещо.

Пробудените сокове кипят.

Студени млади стволове лежат,

отдали

преди края

свойта нежност.

Лъчи.

Мълчи във бледожълто слънце.

То стопля наранената земя.

Как тръпне,

утешава тя

прегърнати, разплакани и скръбни.

Но съхне бързо гъстата смола.

Изстива разтуптяното сърце - 

дървета с тъмни гниещи ръце

протягат се

и пак

не се

докосват.