Дърво
Без да искам, родих се дърво
и до кръста съм във чернозема.
Всяка зима студувам самó,
всяка есен плодовете ми взема.
Но когато се запролети,
се здрависвам по мъжки с пчелите
и ми праща небето лъчи,
и в ръцете ми птици долитат,
и ухая на слънце и смях,
и валя на цветчета, когато
си припомням за нежния сняг,
докато чакам зеленото лято.
А щом дойде парливият зной,
аз нахвърлям край себе си сянка,
че нали може да мине и свой,
да поседне за час на полянката.
А пък може и тъй да се случи -
да стовари край мене бохчите,
да си пийне водица от ручея...
... аз на пътници много разчитам -
да се спрат уморени при мен,
да разкажат. Или да попитат.
Да раздвижат скования ден,
да оставят по мъдрост в тревите.
Аз нали съм щастливо дърво?
Че за мене светът е просторен,
щом в косите ми има гнездо
и ми е светло от кръста нагоре!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
