Дърво съм посадил

Поэзия » Философская

895 0 7

Във двора ми зелен и цветен

една овошка посадих.

В земя я закопах дълбоко.

Край нея скеле изградих

да я опазя от повреди

и невредима да расте.

С вода поливах ежедневно,

голяма тя да порасте.

Тя стана праскова голяма

и всеки юни е във цвят.

А всяка праскова узряла

е малък елексирен свят.

Че всяко плодче на дървото

е малка сладичка звезда

и пълни бузите червени

със топло слънце и вода.

А аз напълно съм доволен,

че нещо сам съм изградил.

Спокоен вече си заспивам -

едно дърво съм посадил!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели!Благодаря за прочита!
Бъдете здрави и лек ден!

2013-03-14T14:08:49+02:00
severianin (Валентин Чернев)

Приятелски поздрав!
Но ти си все още в началото... На Изток казват: "Не си живял, ако не си вдигнал дом, не си отгледал син, не си посадил дърво..." Някъде добавят: "...не си обяздил кон и не си убил змия". Така че ти предстои още много...

2013-03-13T20:53:30+02:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Хубаво да е времето ти желая, каквото е зависело от теб си го направил.

2013-03-13T17:27:15+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Познато ми е това отношение, като към живи същества. Те са такива, като нас. Всевишният е действал еднотипно създавайки света. Клетки, тъкани, транспирация, кърообращение - сокодвижение, хлорофил - хемоглобин, анемия - хророза... Да не измествам темата.
Аз посадих хиляди. Не че е важна бройката. Чувството е същото. Доволен съм. Ама не съм спокоен. Нямат ограда. И като гледам отсечените ми се свива стомахът.
Праскова да цъфти през юни? Странно. Извинявам се за буквализма, но тук не сванах метафората.

2013-03-13T16:13:02+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Прекрасно!Поздравления!

2013-03-13T12:03:11+02:00