13 mar 2013, 11:12

Дърво съм посадил

894 0 7

Във двора ми зелен и цветен

една овошка посадих.

В земя я закопах дълбоко.

Край нея скеле изградих

 

да я опазя от повреди

и невредима да расте.

С вода поливах ежедневно,

голяма тя да порасте.

 

Тя стана праскова голяма

и всеки юни е във цвят.

А всяка праскова узряла

е малък елексирен свят.

 

Че всяко плодче на дървото

е малка сладичка звезда

и пълни бузите червени

със топло слънце и вода.

 

А аз напълно съм доволен,

че нещо сам съм изградил.

Спокоен вече си заспивам -

едно дърво съм посадил!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели!Благодаря за прочита!
    Бъдете здрави и лек ден!
  • Приятелски поздрав!
    Но ти си все още в началото... На Изток казват: "Не си живял, ако не си вдигнал дом, не си отгледал син, не си посадил дърво..." Някъде добавят: "...не си обяздил кон и не си убил змия". Така че ти предстои още много...
  • Хубаво да е времето ти желая, каквото е зависело от теб си го направил.
  • Познато ми е това отношение, като към живи същества. Те са такива, като нас. Всевишният е действал еднотипно създавайки света. Клетки, тъкани, транспирация, кърообращение - сокодвижение, хлорофил - хемоглобин, анемия - хророза... Да не измествам темата.
    Аз посадих хиляди. Не че е важна бройката. Чувството е същото. Доволен съм. Ама не съм спокоен. Нямат ограда. И като гледам отсечените ми се свива стомахът.
    Праскова да цъфти през юни? Странно. Извинявам се за буквализма, но тук не сванах метафората.
  • Прекрасно!Поздравления!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...