13.03.2013 г., 11:12 ч.
Дърво съм посадил
Във двора ми зелен и цветен
една овошка посадих.
В земя я закопах дълбоко.
Край нея скеле изградих
да я опазя от повреди
и невредима да расте.
С вода поливах ежедневно,
голяма тя да порасте.
Тя стана праскова голяма
и всеки юни е във цвят.
А всяка праскова узряла
е малък елексирен свят.
Че всяко плодче на дървото
е малка сладичка звезда
и пълни бузите червени
със топло слънце и вода.
А аз напълно съм доволен,
че нещо сам съм изградил.
Спокоен вече си заспивам -
едно дърво съм посадил!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Приятелски поздрав!
Но ти си все още в началото... На Изток казват: "Не си живял, ако не си вдигнал дом, не си отгледал син, не си посадил дърво..." Някъде добавят: "...не си обяздил кон и не си убил змия". Така че ти предстои още много... -
Хубаво да е времето ти желая, каквото е зависело от теб си го направил.
-
Познато ми е това отношение, като към живи същества. Те са такива, като нас. Всевишният е действал еднотипно създавайки света. Клетки, тъкани, транспирация, кърообращение - сокодвижение, хлорофил - хемоглобин, анемия - хророза... Да не измествам темата.
Аз посадих хиляди. Не че е важна бройката. Чувството е същото. Доволен съм. Ама не съм спокоен. Нямат ограда. И като гледам отсечените ми се свива стомахът.
Праскова да цъфти през юни? Странно. Извинявам се за буквализма, но тук не сванах метафората. -
Прекрасно!Поздравления!
-
Всеки трябва да направи това.
Поздрав за красивата идея! -
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бъдете здрави и лек ден!