29 сент. 2009 г., 14:46

Дърво със сърце

1.2K 0 21

 

http://www.youtube.com/watch?gl=GB&hl=en-GB&v=dwGmHZ8XgeU

Яворът сведе очи и кората му
възли пови - уморени ръце,
тежко пропука ли, просто проплака ли,
с някога вдялано в ствола сърце.
Някой изрязал бе с джобното ножче
букви в сърцето и крива стрела.
Плака тогава дървото, но още
носи от чуждата обич следа.

Мъртви са тук, дето клеха се двамата -
времето прах при прахта разпраши.
Помни дървото и сърцевината му
там, под кората, все тъй го боли.
Чака то някого от лютиерите
да го хареса, да го отсекат
и, във цигулка начало намерило,
да си изплаче до нота гласа.
Цялата болка и цялата обич -
своята, чуждата - да изкрещи,
в музика да заговори, с акорди
да се разкаже под вития гриф.

Яворът сведе очи и от вятъра
с тяло проскърца, разперил ръце.
Тежко въздъхна ли, просто проплака ли...
Беше такова дърво - със сърце.

05.08.09

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Възхитена съм колко си наблюдателна и как откриваш и вдъхваш живот и смисъл на нещата. Това е прекрасно и ми е толкова близко.
  • Удоволствието беше изцяло мое...
  • Уникално! Удоволствие!
  • "Беше такова дърво - със сърце."

    Може би това е най-голямото признание да кажеш на някого, че е бил със сърце...
    Поздрав за посланието, което носи стихът ти, Радост!
  • ще си почета и ще си помълча...*

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...