Дърво със сърце
http://www.youtube.com/watch?gl=GB&hl=en-GB&v=dwGmHZ8XgeU
Яворът сведе очи и кората му
възли пови - уморени ръце,
тежко пропука ли, просто проплака ли,
с някога вдялано в ствола сърце.
Някой изрязал бе с джобното ножче
букви в сърцето и крива стрела.
Плака тогава дървото, но още
носи от чуждата обич следа.
Мъртви са тук, дето клеха се двамата -
времето прах при прахта разпраши.
Помни дървото и сърцевината му
там, под кората, все тъй го боли.
Чака то някого от лютиерите
да го хареса, да го отсекат
и, във цигулка начало намерило,
да си изплаче до нота гласа.
Цялата болка и цялата обич -
своята, чуждата - да изкрещи,
в музика да заговори, с акорди
да се разкаже под вития гриф.
Яворът сведе очи и от вятъра
с тяло проскърца, разперил ръце.
Тежко въздъхна ли, просто проплака ли...
Беше такова дърво - със сърце.
05.08.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени