Дърво, насред пътя -
потънало в прах и камънаци сиви,
странник стар край пътя -
висок, всред кал и пясъчни скали ронливи.
Дърво, изправено в полята
непрекършило снага пред ветрове и бури
расте над пръснатите гнили клони по земята
неосквернено, недокоснато от дъждове в среднощни хули.
Дърво, изправено насред степта -
така красиво?- стройно, величаво,
то е над малките, недостойни неща,
и затуй е тъй неповторимо, свежо, диво!!! 4.03.'04