На Любка Рондова

Дете на Егея роди се,

но българка силна ти стана,

със робство жестоко бори се,

с една незарастваща рана!

Прокудена от родна стряха

скита в далечната чужбина,

а тягостни там  дните бяха,

далеч от скъпата Родина!

Не знаеше роднини,братя,

ни майчина прегръдка,мила,

оставила далеч земята,

която беше те кърмила!

Но вярата,че ще се върнеш

не те напускаше за миг,

и че България ще прегърнеш

във дългочакан ден,велик!

И този чакан ден настъпи,

завърна се за нов живот,

прегърна се с роднини скъпи

и заживя сред своя род!

Започна бисери да сбираш

от българските старини,

вековни песни да намираш,

забравени от много дни!

И ги запя със глас омаен

от Господа благословен,

та да оставиш спомен траен

за българския дух свещен!

Обикнаха те  стари, млади,

и българи и чужденци,

защото с гласа си събуди

мощта на нашите предци!

И пя,догдето ни напусна,

отиде в по-добрия свят,

но споменът за теб ще расне,

ще става още по-богат!

И твойте песни ще се  пеят

догдето родна реч звучи,

догдето българи живеят,

докато вятърът ечи!

21.03.2016 г.