27 февр. 2009 г., 11:33

Дъщерята на военния

1K 0 3
 

Дъщерята на военния

Дъщерята на военния носи смело сърце,
тя не знае какво е безгрижна игра,
тя не е била обикновено дете,
тя винаги е носила мъжка душа...

Дъщерята на военния не плаче за счупен нокът,
а скубе косата си сама пред новините.
Чакайки да чуе в коридора тропот,
минават на младостта ù дните.

Тя не знае дали татко ще си дойде,
но всеки ден се смее с глас,
тя не иска никой да види,
че умира бавно - час по час.

Дъщерята на военния също е войник,
но за нея няма медал за почест...

08.12.08

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По принцип приветсвам всеки опит да се напише сонет.
    Но това е и отговорност.Има нужда от основен ремонт-ритмичната стъпка, мелодията и на места липсват рими.
    Съсържанието е интересно.
  • Поздрав за стиха!!!!
    Прегръщам те!!!
  • Истинско като живота!
    Така е!
    /но има нужда от още подредба/

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...