Дъщерята на военния
Дъщерята на военния носи смело сърце,
тя не знае какво е безгрижна игра,
тя не е била обикновено дете,
тя винаги е носила мъжка душа...
Дъщерята на военния не плаче за счупен нокът,
а скубе косата си сама пред новините.
Чакайки да чуе в коридора тропот,
минават на младостта ù дните.
Тя не знае дали татко ще си дойде,
но всеки ден се смее с глас,
тя не иска никой да види,
че умира бавно - час по час.
Дъщерята на военния също е войник,
но за нея няма медал за почест...
08.12.08
© Никоя Всички права запазени
Но това е и отговорност.Има нужда от основен ремонт-ритмичната стъпка, мелодията и на места липсват рими.
Съсържанието е интересно.