27.02.2009 г., 11:33

Дъщерята на военния

1K 0 3
 

Дъщерята на военния

Дъщерята на военния носи смело сърце,
тя не знае какво е безгрижна игра,
тя не е била обикновено дете,
тя винаги е носила мъжка душа...

Дъщерята на военния не плаче за счупен нокът,
а скубе косата си сама пред новините.
Чакайки да чуе в коридора тропот,
минават на младостта ù дните.

Тя не знае дали татко ще си дойде,
но всеки ден се смее с глас,
тя не иска никой да види,
че умира бавно - час по час.

Дъщерята на военния също е войник,
но за нея няма медал за почест...

08.12.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По принцип приветсвам всеки опит да се напише сонет.
    Но това е и отговорност.Има нужда от основен ремонт-ритмичната стъпка, мелодията и на места липсват рими.
    Съсържанието е интересно.
  • Поздрав за стиха!!!!
    Прегръщам те!!!
  • Истинско като живота!
    Така е!
    /но има нужда от още подредба/

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...