27 feb 2009, 11:33

Дъщерята на военния

  Poesía » Otra
1K 0 3
 

Дъщерята на военния

Дъщерята на военния носи смело сърце,
тя не знае какво е безгрижна игра,
тя не е била обикновено дете,
тя винаги е носила мъжка душа...

Дъщерята на военния не плаче за счупен нокът,
а скубе косата си сама пред новините.
Чакайки да чуе в коридора тропот,
минават на младостта ù дните.

Тя не знае дали татко ще си дойде,
но всеки ден се смее с глас,
тя не иска никой да види,
че умира бавно - час по час.

Дъщерята на военния също е войник,
но за нея няма медал за почест...

08.12.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По принцип приветсвам всеки опит да се напише сонет.
    Но това е и отговорност.Има нужда от основен ремонт-ритмичната стъпка, мелодията и на места липсват рими.
    Съсържанието е интересно.
  • Поздрав за стиха!!!!
    Прегръщам те!!!
  • Истинско като живота!
    Така е!
    /но има нужда от още подредба/

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....