27 feb 2009, 11:33

Дъщерята на военния

  Poesía » Otra
1K 0 3
 

Дъщерята на военния

Дъщерята на военния носи смело сърце,
тя не знае какво е безгрижна игра,
тя не е била обикновено дете,
тя винаги е носила мъжка душа...

Дъщерята на военния не плаче за счупен нокът,
а скубе косата си сама пред новините.
Чакайки да чуе в коридора тропот,
минават на младостта ù дните.

Тя не знае дали татко ще си дойде,
но всеки ден се смее с глас,
тя не иска никой да види,
че умира бавно - час по час.

Дъщерята на военния също е войник,
но за нея няма медал за почест...

08.12.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По принцип приветсвам всеки опит да се напише сонет.
    Но това е и отговорност.Има нужда от основен ремонт-ритмичната стъпка, мелодията и на места липсват рими.
    Съсържанието е интересно.
  • Поздрав за стиха!!!!
    Прегръщам те!!!
  • Истинско като живота!
    Така е!
    /но има нужда от още подредба/

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...