6 февр. 2011 г., 00:45

Е, О, А, Иии, Ха!

1.1K 0 5

Е, вече сме чужди! Честито!
И то, благодарение само на теб.
Помен няма да давам за чувства разбити
и няма да страдам в нестроен куплет.
О, вече се цупим от малко! Защо ли?
По егото май нещо дере ли, дере,
не чакай да ревна (дори и неволно),
ясно, друга трупа със теб грехове.
А, не ми вярваш, че от това не ми пука?
Някак удобно е все да бъдеш желан.
Вече оставям те! Прав ти път и наслука!
Против поглед зелен аз пък  ще нижа гердан.
Иии, нечовешко е някак, да мисля за тебе,
ти пък за мен все някой ден ще се разтревожиш
и свежо ще питаш: "Как си?" Виж, непотребно е!
Резистентна съм вече. Ха, да се обзаложим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Против поглед зелен аз пък ще нижа гердан."
    Ще ти отива,Прекраснице!Пристрасти ме към поезията си!
  • чудесно казано и написано..
    по женски силно и категорично.
    прачетох с удоволствие...срдечно.
  • Регина, Виктор, !!! Кадир, много ме разсмя с твоите записки . Ще ме провокираш за един "медицински" цикъл. Очаквай: "Хронично", "Алергично".... и т.н.
  • Е, вече сме чужди! Честито!
    М че, честито! От двете страни еднакво боли! Сила и хъс, защо ли?
  • Само така! Със сила, хъс и с много категоричност!
    Ааадски много ми хареса! Понякога е хубаво да бъдеш и от тази страна.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...