* * *
До вчера се усмихваше, днес избяга на далече.
Не искам да повярвам, че няма да се върнеш вече...
И няма да те видя, да докосна топла ръката ти...
Нито да разрошиш на шега косата ми...
Закъснявам за училище. Стани и ме закарай!
Излях вода, счупих чиния. Стани и ми се скарай!
Направи нещо, моля те! Не може да така да стоиш...
Сънувах кошмар, къде си? Трябва да ме успокоиш.
Отчаяно имам нужда от теб. Защо спря да живееш?
Сега ще се събудя, ще ти разкажа това, а ти ще се смееш!
И ще кажеш, че никога никъде няма да ходиш, да...
Аз съм твоето малко момиче и винаги ще остане така!
Стаята мирише на теб и дрехите ти са в гардероба.
Твърде рано е за мен и батко да ти стоим на гроба...
Кажи ми, след това как спокойно да заспя?
Имам силна нужда отново да ти чуя смеха...
Пак да видя сутрин с упражнения да се разтягаш...
Пак да чуя: "Стана късно, хайде да си лягаш!"
Никой не ми обяснява защо. Мъката ми е толкова голяма...
Как един ден си тук, а следващия просто те няма?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Георгиева Все права защищены
