Камбанен звън...
и хора, вярващи във Бога...
А аз - отвън...
Да се прекръстя някак си не мога!
Не съм достойна за това!
Катранена е моята душа!
За нея, казаха ми, води се война...,
а тя си тъне в лицемерие, лъжа...
Едва ли ще узрея до мига,
когато да погледна Бога
и със смирено сведена глава
да кажа: "Грешна съм! Нечист е моят огън!"
... И тез' слова са тъй напразни!
Те нямат нито смисъл, нито пък опора!
Животът ми е тъй омразен!
Предавам се на вечната умора!
... И отминават ден след ден...
И аз "живея"... За какво ли?!
За да останат и след мен
лъжи, нещастия, неволи?!
(11 април 2009)
© Таня Шопова Все права защищены