10 окт. 2017 г., 20:33

***

790 0 0

Почернени са на хората мечтите,
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара.

 

Не плачи, не тъжи, спри да ридаеш,
и аз ще дойда при теб, отлично знаеш.
Ще дойда и там, дето птиците не пеят,
и там, дето реките не текат,
и там, където и да си, вдъхновение,
при теб, някъде, в празнотата на небето.

 

 

-Дейвид Дечев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дейвид Дечев Все права защищены

Ако ви е харесало и искате още стихотворения от мен, можете да харесате страницата ми във фейсбук 

https://www.facebook.com/Поезия-от-Дейвид-Дечев-1924728117851037/?pnref=story

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...