10.10.2017 г., 20:33

***

787 0 0

Почернени са на хората мечтите,
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара.

 

Не плачи, не тъжи, спри да ридаеш,
и аз ще дойда при теб, отлично знаеш.
Ще дойда и там, дето птиците не пеят,
и там, дето реките не текат,
и там, където и да си, вдъхновение,
при теб, някъде, в празнотата на небето.

 

 

-Дейвид Дечев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейвид Дечев Всички права запазени

Ако ви е харесало и искате още стихотворения от мен, можете да харесате страницата ми във фейсбук 

https://www.facebook.com/Поезия-от-Дейвид-Дечев-1924728117851037/?pnref=story

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...