10 окт. 2012 г., 12:54

* * *

778 0 0

Искам последно сбогом да ти кажа,

но спомен връщат се един подир друг.

Не мога аз от теб да се откажа,

накъдето и да погледна, ти все си тук.

 

Накъде ти си замина,

аз изпълнена съм отново с тъга.

Болката ми към теб не ще отмине,

със себе си да се боря не мога аз сега.

 

И каза, че отиваш си завинаги,

знаейки, че ужасно ще боли.

И аз за тебе пак ще плача,

но ти не искаш да виждаш в очите ми сълзи...

 

Е, аз свикнала съм да плача.

По лицето ми да се спускат

сълза подир сълза...

За теб да спра да мисля 

едва ли бих могла.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислава Д Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...