10.10.2012 г., 12:54

* * *

773 0 0

Искам последно сбогом да ти кажа,

но спомен връщат се един подир друг.

Не мога аз от теб да се откажа,

накъдето и да погледна, ти все си тук.

 

Накъде ти си замина,

аз изпълнена съм отново с тъга.

Болката ми към теб не ще отмине,

със себе си да се боря не мога аз сега.

 

И каза, че отиваш си завинаги,

знаейки, че ужасно ще боли.

И аз за тебе пак ще плача,

но ти не искаш да виждаш в очите ми сълзи...

 

Е, аз свикнала съм да плача.

По лицето ми да се спускат

сълза подир сълза...

За теб да спра да мисля 

едва ли бих могла.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Д Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...