14 дек. 2008 г., 07:53

* * *

545 0 2

 

 

страхът отново ме обзема

той лашка ме насам натам

не иска той да се съвзема

той иска да остана сам

 

 

тогава ще съм негов пленник

желае силно той това

не искам аз да съм обречен

на него - не сега

 

 

как искам да го побеждавам

над него да се извися

но той над мене надделява

и ме натиска да заспя

 

 

аз ритам блъскам се и споря

но няма смисъл от това

страхът ми бавно ме превзема

отдавам му се и се руша

 

 

обратно на това което аз желая

не мога сам да избуя

със неговата сила ме омая

и бавно бавно се топя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Младенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих...хареса ми.Поздрави !
  • Страхът ни кара да вършим това,което не искаме да вършим.Подтиква ни да действаме против волята,против разсъдъка ни...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...