14.12.2008 г., 7:53

* * *

543 0 2

 

 

страхът отново ме обзема

той лашка ме насам натам

не иска той да се съвзема

той иска да остана сам

 

 

тогава ще съм негов пленник

желае силно той това

не искам аз да съм обречен

на него - не сега

 

 

как искам да го побеждавам

над него да се извися

но той над мене надделява

и ме натиска да заспя

 

 

аз ритам блъскам се и споря

но няма смисъл от това

страхът ми бавно ме превзема

отдавам му се и се руша

 

 

обратно на това което аз желая

не мога сам да избуя

със неговата сила ме омая

и бавно бавно се топя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Младенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих...хареса ми.Поздрави !
  • Страхът ни кара да вършим това,което не искаме да вършим.Подтиква ни да действаме против волята,против разсъдъка ни...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...