* * *

11 мар. 2008 г., 15:14

Поэзия

588 0 1

Бях забравила любов да получавам,
отпуснах се и малко по малко се предавам.
На думите ти лесно се поддавам
и с наивност се оставям и подарявам.

Не успя да зърнеш истинското момиче,
което зад гърба ти говори: не те обичам...
Това е измама -
в нея въвлякох не един, а двама!

Не ме интересуват чужди коментари.
И без това всичко е като сън, изпълнен с кошмари.
Не ми е притрябвало съжаление,
вървя по течението, нямям друго намерение...

Съдбата срещу мен се обръща
и не иска от ръцете си да ме пуска...
Още преди време всичко свърши,
ти успя и ме прекърши!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения