11.03.2008 г., 15:14 ч.

* * * 

  Поезия
587 0 1
Бях забравила любов да получавам,
отпуснах се и малко по малко се предавам.
На думите ти лесно се поддавам
и с наивност се оставям и подарявам.

Не успя да зърнеш истинското момиче,
което зад гърба ти говори: не те обичам...
Това е измама -
в нея въвлякох не един, а двама!

Не ме интересуват чужди коментари.
И без това всичко е като сън, изпълнен с кошмари.
Не ми е притрябвало съжаление,
вървя по течението, нямям друго намерение...

Съдбата срещу мен се обръща
и не иска от ръцете си да ме пуска...
Още преди време всичко свърши,
ти успя и ме прекърши!

© Виктория Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??