Mar 11, 2008, 3:14 PM

* * *

  Poetry
791 0 1
Бях забравила любов да получавам,
отпуснах се и малко по малко се предавам.
На думите ти лесно се поддавам
и с наивност се оставям и подарявам.

Не успя да зърнеш истинското момиче,
което зад гърба ти говори: не те обичам...
Това е измама -
в нея въвлякох не един, а двама!

Не ме интересуват чужди коментари.
И без това всичко е като сън, изпълнен с кошмари.
Не ми е притрябвало съжаление,
вървя по течението, нямям друго намерение...

Съдбата срещу мен се обръща
и не иска от ръцете си да ме пуска...
Още преди време всичко свърши,
ти успя и ме прекърши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...