Всеки ден без милост отминава,
а ти от мен си толкова далеч
и мъча се аз тебе да забравя,
в сърцето ми забит е сякаш меч.
И образът ти в ума ми пак изплува,
целувките ти как да залича?
И как, кажи ми, да живея в заблуда
да лъжа себе си, че той е любовта?
Знам сега, че ти си с друга,
но знам и още, че обичаш мен
и даже и когато те целува,
мислиш ти единствено за мен.
Онази нощ не мога да забравя,
не я забравяй никога и ти.
И огъня ти аз завинаги ще пазя,
в сърцето ми до края да гори!
© Ванесса Томова Все права защищены