15 янв. 2010 г., 22:10

* * *

479 0 0

Всеки ден без милост отминава,

а ти от мен си толкова далеч

и мъча се аз тебе да забравя,

в сърцето ми забит е сякаш меч.

И образът ти в ума ми пак изплува,

целувките ти как да залича?

И как, кажи ми, да живея в заблуда

да лъжа себе си, че той е любовта?

Знам сега, че ти си с друга,

но знам и още, че обичаш мен

и даже и когато те целува,

мислиш ти единствено за мен.

Онази нощ не мога да забравя,

не я забравяй никога и ти.

И огъня ти аз завинаги ще пазя,

в сърцето ми до края да гори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванесса Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...