* * *
Опрях чело на тъмния прозорец
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя.
Нищо, че е мрак, но... не можех
да вървя. А колко много исках,
само аз си знам!
Замислена и плаха,
усетих как безсилие ме е обзело.
Сломена съм и пак сама -
нощта е дълга и зловеща.
А тази, старата Луна,
измамно свети...
И колко много уж била добра!?
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя.
Нищо, че е мрак, но... не можех
да вървя. А колко много исках,
само аз си знам!
Замислена и плаха,
усетих как безсилие ме е обзело.
Сломена съм и пак сама -
нощта е дълга и зловеща.
А тази, старата Луна,
измамно свети...
И колко много уж била добра!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
