Nella_gold (Нели )
841 4525
8 may 2008, 8:32

* * * 

  Poesía
479 0 6
Опрях чело на тъмния прозорец
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!

През него виждах пътя.
Нищо, че е мрак, но... не можех
да вървя. А колко много исках,
само аз си знам!

Замислена и плаха,
усетих как безсилие ме е обзело.
Сломена съм и пак сама -
нощта е дълга и зловеща.

А тази, старата Луна,
измамно свети...
И колко много уж била добра!?

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??