Един... Човек!
Вървях си и видях човек,
(дали беше - всъщност не знаех),
който тъпчеше в устата си комат.
(Стар хляб - явно умиращ от глад!)
Издуваше неспирно бузите си
и спираше понякога само да се огледа,
криейки (безценно) съкровището си
от някой друг - озверял от глада.
Дотича помияр от края на ъгъла
и жално, с влажни очи, се загледа,
немигащо, в колегата си по съдба. ...