ustremena_ptica (Диа-непокорна)
48 989
18.04.2008 г., 19:09 ч.

Един... Човек! 

  Поезия » Философска
836 0 7
 

            Един... Човек!

 

Вървях си и видях човек,

(дали беше - всъщност не знаех),

който тъпчеше в устата си комат.

(Стар хляб - явно умиращ от глад!)

Издуваше неспирно бузите си

и спираше понякога само да се огледа,

криейки (безценно) съкровището си

от някой друг - озверял от глада.

Дотича помияр от края на ъгъла

и жално, с влажни очи, се загледа,

немигащо, в колегата си по съдба.

(Онази, знаеш, жестоката!)

И спря се човекът, облизвайки пръсти,

(сякаш след най-вкусната манджа)

погледна "другаря" си и смело разчупи

сухия хляб - залък последния.

(Толкова ценен!)

Сви се сърцето ми (тогава разбрах!)

и камък в гърдите заседна...

Отминах, свела глава, но вече знаех -

той бе Човек - човекът!

(Даже незнаен!)

© Диа-непокорна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??