10 сент. 2012 г., 12:20

Един ден с морето

1.3K 0 19

Отново сме с морето на брега.

То - влюбено неистово в скалите,

а аз - понесла древната тъга

на чайките, кръжащи над вълните.

 

Докосваме се в мимолетен танц,

с привкус на миди, сол и водорасли

в един невероятно стар каданс -

пленително коварен. И опасен.

 

Ще се удавят в него сто звезди.

Последната до мене ще доплува.

Ще татуира в пясъка следи,

с които приливът ще се целува.

 

Ще се роди след бурята дъга.

Дали под нея мога да премина?

 

Сбогувам се с морето и брега,

допряла до ухото раковина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...