Sep 10, 2012, 12:20 PM

Един ден с морето 

  Poetry » Other
961 0 19

Отново сме с морето на брега.

То - влюбено неистово в скалите,

а аз - понесла древната тъга

на чайките, кръжащи над вълните.

 

Докосваме се в мимолетен танц,

с привкус на миди, сол и водорасли

в един невероятно стар каданс -

пленително коварен. И опасен.

 

Ще се удавят в него сто звезди.

Последната до мене ще доплува.

Ще татуира в пясъка следи,

с които приливът ще се целува.

 

Ще се роди след бурята дъга.

Дали под нея мога да премина?

 

Сбогувам се с морето и брега,

допряла до ухото раковина...

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??