Един ден с морето
Отново сме с морето на брега.
То - влюбено неистово в скалите,
а аз - понесла древната тъга
на чайките, кръжащи над вълните.
Докосваме се в мимолетен танц,
с привкус на миди, сол и водорасли
в един невероятно стар каданс -
пленително коварен. И опасен.
Ще се удавят в него сто звезди.
Последната до мене ще доплува.
Ще татуира в пясъка следи,
с които приливът ще се целува.
Ще се роди след бурята дъга.
Дали под нея мога да премина?
Сбогувам се с морето и брега,
допряла до ухото раковина...
© Бианка Габровска All rights reserved.
