Един ден в страната на чудесата
701
0
1
Един ден в страната на чудесата
Страната на чудесата беше нейде в небесата.
Къщите бяха цветни, нетипични,
в тях живееха хора различни,
които карат летящи колички
по покривчетата от вафлени
корички.
Сами прозорчета и вратички
отварят се бързо за всички.
Блестеше градът със златни
пътечки, по които маршируват
щастливи буболечки.
Имаше градинки с цветя от
малинки и много триточкови калинки.
Дърветата с шоколадовите
си клонки се бореха с дъжда
от бон-бонки.
Безгрижни хората си
живеели и никога
не стареели.
Ах, къде е този сладък град?
Ще го сънувам ли някога пак?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елис Бекир Все права защищены
