28 oct 2010, 21:42

Един ден в страната на чудесата

702 0 1

Един ден в страната на чудесата

Страната на чудесата беше нейде в небесата.

Къщите бяха цветни, нетипични,

в тях живееха хора различни,

които карат летящи колички

 

по покривчетата от вафлени

корички.

Сами прозорчета и вратички

отварят се бързо за всички.

 

Блестеше градът със златни

пътечки, по които маршируват

щастливи буболечки.

Имаше градинки с цветя от

 

малинки и много триточкови калинки.

Дърветата с шоколадовите

си клонки се бореха с дъжда

от бон-бонки.

 

Безгрижни хората си

живеели и никога

не стареели.

 Ах, къде е този сладък град?
   Ще го сънувам ли някога пак?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елис Бекир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...