Един ден в страната на чудесата

Страната на чудесата беше нейде в небесата.

Къщите бяха цветни, нетипични,

в тях живееха хора различни,

които карат летящи колички

по покривчетата от вафлени

корички.

Сами прозорчета и вратички

отварят се бързо за всички.

Блестеше градът със златни

пътечки, по които маршируват

щастливи буболечки.

Имаше градинки с цветя от

малинки и много триточкови калинки.

Дърветата с шоколадовите

си клонки се бореха с дъжда

от бон-бонки.

Безгрижни хората си

живеели и никога

не стареели.

 Ах, къде е този сладък град?
   Ще го сънувам ли някога пак?