28.10.2010 г., 21:42

Един ден в страната на чудесата

694 0 1

Един ден в страната на чудесата

Страната на чудесата беше нейде в небесата.

Къщите бяха цветни, нетипични,

в тях живееха хора различни,

които карат летящи колички

 

по покривчетата от вафлени

корички.

Сами прозорчета и вратички

отварят се бързо за всички.

 

Блестеше градът със златни

пътечки, по които маршируват

щастливи буболечки.

Имаше градинки с цветя от

 

малинки и много триточкови калинки.

Дърветата с шоколадовите

си клонки се бореха с дъжда

от бон-бонки.

 

Безгрижни хората си

живеели и никога

не стареели.

 Ах, къде е този сладък град?
   Ще го сънувам ли някога пак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елис Бекир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...