25 июл. 2007 г., 23:59

Един Живот!

1.3K 0 2

Къде съм?

Изгубих се по своя път.

Лутам се.

А забързани, хората край мен вървят.

Мечтая

за мечтите свои пак.

Не зная

ще се върнат ли на моя бряг.
Викам те.
А гласът ми ехти в тъмнината.
Тихо е.
Сама съм, огледало на тъгата.

Плача.

Ледени сълзи се стичат по земята.

Къде си?

Очите ми те търсят в нощта.

Уморена съм.
От скитане, от лутане така...

Заспивам.

Виждам две очи в празнотата на нощта.

Сънувам...

Усещам студ, иска ми се от болка да крещя...

Събуждам се.

Това съм аз, това е любовта.

Продължавам.

Търся пътя си, напред вървя.
Боря се, ще оцелея!
Дори без теб... дори сама...
Не бива живота свой да пропилея...
Сама ще продължа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДаНи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...