Jul 25, 2007, 11:59 PM

Един Живот!

  Poetry
1.3K 0 2

Къде съм?

Изгубих се по своя път.

Лутам се.

А забързани, хората край мен вървят.

Мечтая

за мечтите свои пак.

Не зная

ще се върнат ли на моя бряг.
Викам те.
А гласът ми ехти в тъмнината.
Тихо е.
Сама съм, огледало на тъгата.

Плача.

Ледени сълзи се стичат по земята.

Къде си?

Очите ми те търсят в нощта.

Уморена съм.
От скитане, от лутане така...

Заспивам.

Виждам две очи в празнотата на нощта.

Сънувам...

Усещам студ, иска ми се от болка да крещя...

Събуждам се.

Това съм аз, това е любовта.

Продължавам.

Търся пътя си, напред вървя.
Боря се, ще оцелея!
Дори без теб... дори сама...
Не бива живота свой да пропилея...
Сама ще продължа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДаНи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...