Един живот
Крачиш по пътя си предначертан,
тичаш понякога и неразбран.
Правиш завои – надолу, нагоре
и сред порои мечтите си гониш.
Срещаш приятели, верни, неверни,
срещаш неволи от дявол по-черни.
Радости срещаш, даже любови
стискаш в прегръдки копнежите нови.
Тъй и животът, в шепата пясък,
бавно изтича с последния блясък
и във очите ти скрита тъга
рови за огън пак в пепелта.
Много отмина, малко остана,
мислите чоплят в твоята рана,
а пък сърцето – износен часовник,
стяга те вляво за – всичко виновник!
Гледаш навънка- плачат листата,
пътят пред теб е окъпан в позлата.
Вдигаш очи към простора небесен,
крачиш заслушан в птичата песен.
Нежна ръка ти докосна ръката,
а две очи се впиха в душата,
радост разцъфна в твоята гръд,
ще извървиш със любов своя път!
© Евгения Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"...сърцето – износен часовник,
стяга те вляво за – всичко виновник!"
Много точно наблюдение и отлично формулирано. Дай боже всекиму да извърви докрай пътя си с любов. Амин! Поздрав, Евгения!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
бавно изтича с последния блясък"
Вечният кръговрат!Поздрав!