Един Живот
О тъй велико Чудо е Живота –
най-първото от всички чудеса́,
но проумяваме го щом потропа
на прага ни Онази със коса́!...
Поетите обичат да говорят,
че най-добър е липсващият стих,
но трябва ли Живота да повторя –
пак този искам, в който се родих...
Понеже друг да сътворя не мога –
във този вложих цялата си стръв.
Познавах се и с Дявола, и с Бога –
за всеки миг платих по капка кръв...
Обичам си го точно тъй какъвто е:
объркан, грешен и несъвършен!...
... Но в греховете му очарование
струи́ – и като сянка съм вграде́н...
04.11.2021
© Коста Качев Все права защищены