5 нояб. 2021 г., 06:52

Един Живот

895 0 0

Един Живот

                                    

О тъй велико Чудо е Живота –

най-първото от всички чудеса́,

но проумяваме го щом потропа

на прага ни Онази със коса́!...

 

Поетите обичат да говорят,

че най-добър е липсващият стих,

но трябва ли Живота да повторя –

пак този искам, в който се родих...

 

Понеже друг да сътворя не мога –

във този вложих цялата си стръв.

Познавах се и с Дявола, и с Бога –

за всеки миг платих по капка кръв...

 

Обичам си го точно тъй какъвто е:

объркан, грешен и несъвършен!...

... Но в греховете му очарование

струи́ – и като сянка съм вграде́н...

 

04.11.2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...