Един моряк в Любовта

9 июл. 2013 г., 10:50

Поэзия » Другая

415 0 3

Един моряк в Любовта

Нощта е нежното пристанище, където

пристава разлюляната ми плът

и търся след безкрая на морето

на Любовта загадъчната гръд.

Очите на безсънието взряни

във тъмното, очакват чудеса,

а моите неукротени длани

пътуват дълго в твоята коса.

И устните пътуват, но се спират

на тялото ти в тайните места,

където като чудо на Всемира

енергията скрита на страстта-

неукротима и нетърпелива

очаква своя недокоснат миг,

когато двете Начала се сливат

със взрив във тържествуващ вик...

... А върху нас на Времето вълните

все тъй връхлитат яростни и зли,

но правим вълноломи от душите си,

за да ги спрем (макар че ни боли!)

за да пътуват устните ми дълго

на тялото ти в тайните места

и аз със поглед да те галя мълком

след всеки нежен порив на страстта...

Коста Качев

Helius (Елена Костадинова)

2013-07-09T22:42:10+03:00

Страстно,нежно,влюбено....
Поздрав!
suleimo (Дани Сулакова)

2013-07-09T15:01:16+03:00

Поздравления!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-07-09T11:09:15+03:00

Класическа любовна поезия-има ли нещо по-хубаво и по-завладяващо от нея?!Поздрав!