Един моряк в Любовта
Един моряк в Любовта
Нощта е нежното пристанище, където
пристава разлюляната ми плът
и търся след безкрая на морето
на Любовта загадъчната гръд.
Очите на безсънието взряни
във тъмното, очакват чудеса,
а моите неукротени длани
пътуват дълго в твоята коса.
И устните пътуват, но се спират
на тялото ти в тайните места,
където като чудо на Всемира
енергията скрита на страстта-
неукротима и нетърпелива
очаква своя недокоснат миг,
когато двете Начала се сливат
със взрив във тържествуващ вик...
... А върху нас на Времето вълните
все тъй връхлитат яростни и зли,
но правим вълноломи от душите си,
за да ги спрем (макар че ни боли!)
за да пътуват устните ми дълго
на тялото ти в тайните места
и аз със поглед да те галя мълком
след всеки нежен порив на страстта...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
