Един моряк в Любовта
Един моряк в Любовта
Нощта е нежното пристанище, където
пристава разлюляната ми плът
и търся след безкрая на морето
на Любовта загадъчната гръд.
Очите на безсънието взряни
във тъмното, очакват чудеса,
а моите неукротени длани
пътуват дълго в твоята коса.
И устните пътуват, но се спират
на тялото ти в тайните места,
където като чудо на Всемира
енергията скрита на страстта-
неукротима и нетърпелива
очаква своя недокоснат миг,
когато двете Начала се сливат
със взрив във тържествуващ вик...
... А върху нас на Времето вълните
все тъй връхлитат яростни и зли,
но правим вълноломи от душите си,
за да ги спрем (макар че ни боли!)
за да пътуват устните ми дълго
на тялото ти в тайните места
и аз със поглед да те галя мълком
след всеки нежен порив на страстта...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
