9.07.2013 г., 10:50 ч.

Един моряк в Любовта 

  Поезия » Друга
412 0 3

Един моряк в Любовта

 

Нощта е нежното пристанище, където

пристава разлюляната ми плът

и търся след безкрая на морето

на Любовта загадъчната гръд.

 

Очите на безсънието взряни

във тъмното, очакват чудеса,

а моите неукротени длани

пътуват дълго в твоята коса.

 

И устните пътуват, но се спират

на тялото ти в тайните места,

където като чудо на Всемира

енергията скрита на страстта-

 

неукротима и нетърпелива

очаква своя недокоснат миг,

когато двете Начала се сливат

със взрив във тържествуващ вик...

 

... А върху нас на Времето вълните

все тъй връхлитат яростни и зли,

но правим вълноломи от душите си,

за да ги спрем (макар че ни боли!)

 

за да пътуват устните ми дълго

на тялото ти в тайните места

и аз със поглед да те галя мълком

след всеки нежен порив на страстта...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??