Валери_Станков (Валери Станков)
1406 947
7 дек. 2023 г., 16:20

Един нищо и никакъв кашон 

  Поэзия
191 1 3

ЕДИН НИЩО И НИКАКЪВ КАШОН

 

Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,

и додето Айшето листопада в брезента мете,

ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,

а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте.

 

А когато с езиче ненадейният припек ме близне,

ще се нежа в листата – един, леко трезвен, сархош.

И ще бъда щастлив! – че се будя с поредния изгрев,

като знам колко дълга и страшна е зимната нощ.

 

Със пунгия тютюн, със прахан и лула, и огниво

ще опитам да спра – ееех! – на Времето страшния ход.

И какво преживях? – аз си знам. Беше адски красиво! –

ще разказвам и в Рая светъл спомен за моя живот.

 

Ще ви пращам слънца всяка нощ в електронните пощи.

Или просто "Обичам ви!" – със един неплатен SMS.

И ще бъдат красиви, и тъй топлички зимните нощи!

За какво ли живеем, щом пестим даже благата вест?

 

Да поседнем за миг връз кашона на мократа пейка?

И додето ни има, да си кажем две думи добри?

И преди с есента в листопада и аз да офейкам,

този свят – озверял за Любов, в моя стих да гори.

 

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пръскаш любов, доброта и красота! Имаме толкова нужда от тях!
  • и додето Айшето листопада в брезента мете,
    ---
    Наистина рисуваш картини с думи!
    Звучи клиширано, но в твоето творчество е наистина така.
    Поздравявам те.
  • За какво ли живеем, щом пестим даже благата вест?
Предложения
: ??:??