Един от тълпата
Няма ме, какво ли диша и говори,
пулсира, плаши се, мълчи,
държи се на прояденият корен,
и мъчи се да разцъфти.
Кое кафето пие рано
обявите за работа чете,
с перо разчепва стари рани
и още кръв от тях тече....
и текват думите, и чуруликат и ухаят,
и краят се отлага, има и мечти,
опомня се, пробужда се, желае,
прегазено копнение шепти,
а щепотът във крясък преминава,
откъснат от гърдите е почти,
но миг пред страховитата изява,
съзнава, че безсилният крещи.
И свива вопъла като бележка,
написана на смачкан лист,
безкрайно е, безкрайно тежко,
потъпкан да останеш чист.
пулсира, плаши се, мълчи,
държи се на прояденият корен,
и мъчи се да разцъфти.
Кое кафето пие рано
обявите за работа чете,
с перо разчепва стари рани
и още кръв от тях тече....
и текват думите, и чуруликат и ухаят,
и краят се отлага, има и мечти,
опомня се, пробужда се, желае,
прегазено копнение шепти,
а щепотът във крясък преминава,
откъснат от гърдите е почти,
но миг пред страховитата изява,
съзнава, че безсилният крещи.
И свива вопъла като бележка,
написана на смачкан лист,
безкрайно е, безкрайно тежко,
потъпкан да останеш чист.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Кръстев Все права защищены
