Един от тълпата
Няма ме, какво ли диша и говори,
пулсира, плаши се, мълчи,
държи се на прояденият корен,
и мъчи се да разцъфти.
Кое кафето пие рано
обявите за работа чете,
с перо разчепва стари рани
и още кръв от тях тече....
и текват думите, и чуруликат и ухаят,
и краят се отлага, има и мечти,
опомня се, пробужда се, желае,
прегазено копнение шепти,
а щепотът във крясък преминава,
откъснат от гърдите е почти,
но миг пред страховитата изява,
съзнава, че безсилният крещи.
И свива вопъла като бележка,
написана на смачкан лист,
безкрайно е, безкрайно тежко,
потъпкан да останеш чист.
пулсира, плаши се, мълчи,
държи се на прояденият корен,
и мъчи се да разцъфти.
Кое кафето пие рано
обявите за работа чете,
с перо разчепва стари рани
и още кръв от тях тече....
и текват думите, и чуруликат и ухаят,
и краят се отлага, има и мечти,
опомня се, пробужда се, желае,
прегазено копнение шепти,
а щепотът във крясък преминава,
откъснат от гърдите е почти,
но миг пред страховитата изява,
съзнава, че безсилният крещи.
И свива вопъла като бележка,
написана на смачкан лист,
безкрайно е, безкрайно тежко,
потъпкан да останеш чист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Кръстев Всички права запазени
