Един пришълец от света на поезията
Ще кръстосам България, мила,
и пред твоите двери ще спра.
Любовта е в душите стаила
светлина и небе от цветя...
Ще летя и ще грея из мрака,
там ела и ръце ми подай...
Знам, когато сърцето не чака,
най-добре е да бъдеш Безкрай.
Ще мълча, ще забравя къде си,
ще горя илюзорен по теб...
Ще вървя към деня ти чудесен.
Ще съм песен в живота си блед.
Ще съм есен, която те чака,
и разбита в стъклата сълза.
Аз живея в самотна барака
и когато Живея – Творя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
