23.02.2020 г., 21:53 ч.

Един пришълец от света на поезията 

  Поезия » Друга
498 1 5

Ще кръстосам България, мила,
и пред твоите двери ще спра.
Любовта е в душите стаила
светлина и небе от цветя...

Ще летя и ще грея из мрака,
там ела и ръце ми подай...
Знам, когато сърцето не чака,
най-добре е да бъдеш Безкрай.

Ще мълча, ще забравя къде си,
ще горя илюзорен по теб...
Ще вървя към деня ти чудесен.
Ще съм песен в живота си блед.

Ще съм есен, която те чака,
и разбита в стъклата сълза.
Аз живея в самотна барака
и когато Живея – Творя...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??