11 мая 2013 г., 11:43

Един приятел

594 0 1

                                              

                                                   "Обичай се , Мила! Себе си обичай!”

                                                   из романа на Ваня Щерева

                                                    „Мила, Мерилин”                                                                         

Себе си да обичаме!

Кротко да си прощаваме.

На себе си да се вричаме.

Никога да не забравяме,

 

че даже добрите и верните

най-стари и честни приятели,

понякога, в дните ни, черните

неволно стават предатели.

 

Но себе си, ако обичаме,

на себе си, ако разчитаме,

и ние, подобно на птичките,

все в родно гнездо ще долитаме.

 

Ще ни е топло и хубаво,

няма от студ да треперим.

Няма да се изгубваме,

посоката ще намерим.

 

В платната със весел  вятър,

напук на рифове скрити

на кораба  ще сме с приятел

най-верен – ние самите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...