11 апр. 2007 г., 18:00

Един въпрос

1K 0 1
 

Решавам, че без теб ще съм добре,

но след малко пак при тебе идвам.

Край! Това ли искаш? Остави ме на мира.

Не взе ли всичко, което искаше?

Нямам какво да ти дам. Отивай си!

Достатъчно с мен се забавлява...

Начина, по който се държиш с мен ме вбесява.

Приятелко, моля те, кажи, как да спра това?

Дано тя с теб постъпи така,

както ти със мен и да разбереш,

че любовта е равна на болка и тъга.

Сега един въпрос ще те измъчва:

„Това ли беше любовта?"

Ще страдаш, както страдах аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...