11 апр. 2007 г., 18:00

Един въпрос

1K 0 1
 

Решавам, че без теб ще съм добре,

но след малко пак при тебе идвам.

Край! Това ли искаш? Остави ме на мира.

Не взе ли всичко, което искаше?

Нямам какво да ти дам. Отивай си!

Достатъчно с мен се забавлява...

Начина, по който се държиш с мен ме вбесява.

Приятелко, моля те, кажи, как да спра това?

Дано тя с теб постъпи така,

както ти със мен и да разбереш,

че любовта е равна на болка и тъга.

Сега един въпрос ще те измъчва:

„Това ли беше любовта?"

Ще страдаш, както страдах аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...