11.04.2007 г., 18:00

Един въпрос

1K 0 1
 

Решавам, че без теб ще съм добре,

но след малко пак при тебе идвам.

Край! Това ли искаш? Остави ме на мира.

Не взе ли всичко, което искаше?

Нямам какво да ти дам. Отивай си!

Достатъчно с мен се забавлява...

Начина, по който се държиш с мен ме вбесява.

Приятелко, моля те, кажи, как да спра това?

Дано тя с теб постъпи така,

както ти със мен и да разбереш,

че любовта е равна на болка и тъга.

Сега един въпрос ще те измъчва:

„Това ли беше любовта?"

Ще страдаш, както страдах аз...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яничка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...