9 сент. 2024 г., 05:12

Един забравен птичък

278 2 1

ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК

 

... от фасове, на спирката събрани,

си сви цигарка старият клошар

и хляб от боклукчийските казани

на гълъбите хвърли – Божи дар,

с трицона от две рибени консерви

прилъга котарака с: – Писи-пис!

А от небето слизаше септемврий –

тъй окъснял за плажа курортист,

а гларусът изгълта ми хот-дог-а

и – месершмит! – над мене отлетя,

 

и седнах като стар тибетски йога

на лотос връз градинските цветя,

на пейката край мен се тръшна мракът,

децата се прибраха от игра,

а аз ще дремна мъничко на лакът –

нощта е още топла и добра,

какво пък, лека нощ! – ще спя самичък,

или ще ви досаждам във Фейсбук –

забравен в есента самотен птичък,

неотлетял със ятото на юг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...