ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК

... от фасове, на спирката събрани,

си сви цигарка старият клошар

и хляб от боклукчийските казани

на гълъбите хвърли – Божи дар,

с трицона от две рибени консерви

прилъга котарака с: – Писи-пис!

А от небето слизаше септемврий –

тъй окъснял за плажа курортист,

а гларусът изгълта ми хот-дог-а

и – месершмит! – над мене отлетя,

и седнах като стар тибетски йога

на лотос връз градинските цветя,

на пейката край мен се тръшна мракът,

децата се прибраха от игра,

а аз ще дремна мъничко на лакът –

нощта е още топла и добра,

какво пък, лека нощ! – ще спя самичък,

или ще ви досаждам във Фейсбук –

забравен в есента самотен птичък,

неотлетял със ятото на юг.